Дата на раждане - 09.09.1966.
Място на раждане - Бруклин, Ню Йорк, САЩ.

Преди време, в началото на 90-те, и критика и зрители бяха на едно мнение: прочутото шоу Saturday Night Live е към края си. Шоуто съживило американската комедия и отгледало такива кинозвезди като Джон и Джим Белуши, Дан Акройд, Еди Мърфи, Чеви Чейс и Бил Мъри, по всички изчисления се бе изчерпало, бе станало твърде наивно, недодялано и отчайващо не-смешно. Не се виждаше и шанс някой от новите участници да пробие в киното...

И точно тогава най-неочаквано, Майк Майърс,стана една от най-големите кинозвезди в света. И още по-учудващо предстоеше – Майърс щеше да бъде затъмнен от най-недодялания и най-наивния от всички комедианти в шоуто. През 2002, Адам Сандлър вече се радваше на дълга поредица големи хитове в киното, касови рекорди и филмите му няколко пъти бяха надминали магическата граница от 100 милиона долара. При това там, където Майърс бе успял като Остин Пауър, Сандлър го бе надминал като Адам Сандлър. Името му се превърна в гаранция за успех, а самият той съответно започна да получава хонорари по-големи от тези на звезди като Харисън Форд.

Адам Ричард Сандлър е роден на 9 септември, 1966, в Бруклин, Ню Йорк, като трето от четири деца. Баща му, Стенли е инженер, докато майка му се грижи за домашното огнище и гледа Скот (сега адвокат), Елизабет (зъболекарка), Адам и Валъри (ресторантьорка). Още докато Адам е малък, семейството се премества на север, в Манчестър, Ню Хампшир.

Сандлър не е блестящ ученик. Интересите му са твърде разностранни. Обича борбата и баскетбола – дори играе в отбора на гимназията. И сега се пробва да вкара с „кука” почти винаги щом мине край баскетболен кош. След това идва музиката. На 11, на сватбата на сестра си Елизабет изпълнява песента на Ринго Стар „You"re Sixteen” с голям успех. Силно въодушевен от аплодисментите, преминава на „Yesterday”, и без никакви заобикалки е освиркан за опита си да се превърне в център на внимание. Със Сандлър често става така. Или го обичате или го мразите. Или го обичате, а след това го намразвате. След това отново го обиквате. Като Джим Кери, мненията за него са сериозно разделени.

И още нещо, от което Адам се интересува - разбира се, комедията. Мел Брукс е най-ранното му вдъхновение. Баща му се скъсвал от смях на  неговият „2000 Year Old Man”, нещо което Адам, по това време вече клоунът на класа, също се опитвал да прави. На дванайсет идол му става Джон Белуши. Две години по-късно идва ред на Бил Мъри, Родни Данджърфийлд и „Caddyshack”, филм, който Сандлър се кълне, че е гледал 300 пъти. Героят на Мъри, който се грижи за голф-игрището постоянно е принуден да се разправя с гризачите. Обикновено спокоен, той е предразположен към резки промени на настроението и буйни изблици на ярост. Напомня ли ви за нещо? Същата година родителите му водят Адам във Флорида да гледа Родни Данджърфийлд на живо. Той е отлично запознат с албумите на Данджърфийлд, знае репликите му наизуст и ги произнася заедно с него.

Адам става на 17 и е време да реши какво иска да прави с живота си. Но той няма никаква представа, докато брат му не го съветва да си пробва силите в комедията. Двата често обикалят заедно клубовете и една вечер Адам се престрашава да се качи на сцената. Не се представя много добре, но усеща, че може повече. За първи път в живота си клоунът на класа има цел.

Незабавно започва да пише текстове и да участва в шоута навсякъде, където е възможно – най-вече в колежи. Не било лесно.

Междувременно се записва в Нюйоркския университет, за да учи изящни изкуства, по-специално драма. Университетът е престижен. След завършилите го са Алек Болдуин, Джон Легуизамо и Бриджит Фонда. Разбира се, той продължава с клубните си участия, а към него се присъединяват и други студенти, като заедно образуват отбора на Сандлър. Хитър и съобразителен, независимо от сценичния си образ на глупак, междувременно Адам усилено си търси работа и в телевизията и киното, и през последната си година в колежа се урежда в прочутото шоу на Бил Козби.

Следва задължителното за всеки, който иска да успее в Холивуд, преместване в Лос Анджелис. Сандлър участва редовно и клубове и в ТВ шоуто Saturday Night Live. И въпреки, че един критик го нарича "Най-неталантливия, недорасъл и обиден член на актьорската гилдия", зрителите го обичат. Повечето от филмите му са съсипани от критиката, но това не им пречи да преуспеят в боксофиса. През 1995 до голяма степен заради Саондлър, шоуто получава три номинации за Грами.

Постепенно името му нашумява. Дебютът му в киното идва през 1989 в „Going Overboard”. Там е в ролята на келнер на презокеански кораб, който мечтае да стане комик и влиза в тази роля, когато корабният комик изчезва. Като се има предвид, че участват още Били Зейн, Бърт Йънг и Били Боб Торнтън, филмът би трябвало да е по-добър, отколкото е.

Следва по-добър опит – „Въздухари”. Трагична рок група, наречена Lone Rangers превзема радиостанция с фалшиви оръжия и я принуждава да свири ужасния им сингъл, Degenerated. Покрай Брендан Фрейзър и Стив Бушеми, Адам черпи вдъхновение от барабаниста на собствената си училищна група.

Идва време и за големия пробив в киното. В „Били Мадисън” Сандлър вижда почти перфектното поле, за да демонстрира агресивния си, детински стил в хумора. Той е мързеливият син на богат предприемач, който по-скоро би оставил компанията на вицепрезидента си, отколкото на сина си Били, за да я съсипе. За да докаже стойността си, Били трябва да се върне в училище и да мине отново от 1 до 12 клас за 2 седмици. Което, разбира се се прави, като напълно се отдава на детската си склонност шеги и бели.

„Били Мадисън” задава тона за следващите продукции на Сандлър – нисък бюджет обикновено под 25 милиона, бързи снимки и увереност, че зрителите му от SNL ще си платят, за да го видят и на кино. Адам напуска SNL и започва поредица от филми: „Щастливия Гилмор”, „Непробиваем” (с Деймън Уейънс), „Сватбеният певец” (с Дрю Баримор), „Момче за всичко” (критиците са шокирани, когато филмите печелят 39 милиона само през премиерния уикенд, а след това стига до 161 милиона, като единствената звезда в него е Сандлър). През 1999 излиза „Баща-мечта”, следва „Little Nicky” (с Харви Кайтел и Патриша Аркет ), а през 2002 – „Мистър Дийдс”.

През 2002, Сандлър се оказа по-зает от всякога и продължи да изненадва публиката – първо с анимационния "8 щури нощи с Адам Сандлър", римейка на „Мистър Дийдс отива в града”, наречен просто „Мистър Дийдс” и много любопитното сътрудничество с Пол Томас Андерсън - Сандлър не е забравил, че е драматичен актьор – поне има такова образование. И го доказва категорично във филма „Гроги от любов”. В добавка към работата му в киното, новаторската уеб страница на Сандлър (/http://www.adamsandler.com/) е пълна със забавления за феновете и лични съобщения от актьора.  През 2003 година в книгата на рекордите на Гинес, Адам Сандлър е обявен за актьора спечелил най-много пари през годината. 38-годишният Сандлър наскоро се ожени за приятелката си, актрисата Джаки Тайтоун. Оттогава насам на екран излязоха още няколко успешни негови филми "Психаротерапия", където си партнира с Джак Никълсън, „50 първи срещи” с Дрю Баримор и чудесният „Спенглиш”.